Направо към съдържанието

Иван Апостолов (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Апостолов.

Иван Апостолов
български революционер
Роден
1847 г.
Починал
1926 г. (79 г.)

Иван Апостолов, наричан Копаран чауш, Даскала и Македонецът, Куманичлията,[1] е български хайдутин и революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание, по-късно войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден е през 1847 година в неврокопското село Куманич, днес Дасото, Гърция или в Белица.[2] Дълги години е хайдутски войвода в родния си край. Участва в Руско-турската война 1877 – 1878. През 1879 година е в четата на Орчо войвода и участва във въстанието в Креснеско. По време на сражение е заловен, осъден и изпратен на заточение на остров Родос. В 1897 година е амнистиран, след което е учител в родното си село и участва в акцията на Върховния комитет през 1897,[3] като десетар на Кръстьо Захариев.

Влиза във ВМОРО. От 1902 година е войвода на чета в Неврокопско. Присъства на срещата на Гоце Делчев с дейците от Серския революционен окръг в началото на февруари 1903 година. По време на Илинденско-Преображенското въстание участва с четата си в нападението над турския гарнизон в село Обидим, заедно с Яне Сандански, Михаил Чаков, Стоян Мълчанков и Никола Груйчин. Неврокопско на 13 и 14 септември 1903 година. На 16 септември същата година четата на Иван Апостолов участва и в успешното за въстаниците сражение в местността Харамибунар (Хайдушки кладенец).[4][5][6] През 1905 година влиза в Македония с четите на Андон Кьосето, Петър Милев и Кочо Молеров, но се връщат обратно заради многото натрупал сняг.[7] Умира през 1926 година в Долна баня.

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 44, 55.
  2. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 73-74. (на македонска литературна норма)
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 24.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 343.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 10.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 28.
  7. Предизвикани обяснения, статия на Борис Сарафов във в. Революционен лист, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.481.